Капка в морето? ДА, ама НЕ!

BA2274-001

Вълните танцуваха една с друга цяла вечер. Музиката на вятъра ги караше да не спират да се преплитат една в друга в продължение на часове.

Когато танцът им много се разгорещеше се раждаха огромен брой капки, които летяха високо над водната повърхност носени от вятъра във всевъзможни посоки.

Когато се отделяше от океана, капката забравяше единството си с океана и вече не можеше да получава енергия от него. Струваше и се, че е сам самичка на този свят и че няма нищо общо с океана.

Едва когато паднеше обратно в него осъзнаваше, че в своята същност бе едно и също нещо с океана.

Отделната частица вода може да приема различни форми – капка, снежинка, парченце лед, облаче пара. Формите различни, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На нея и се струва че океанът е вълни, пяна, пръски, айсберги, течение, безветрие…

По същия начин и се струва, че самата тя е капка или снежинка, или облаче пара. На частицата и е трудно да види зад всички тези външни прояви общата същност – водата. Нещо познато, но неясно и недоловимо.

Всички ние сме капки, снежинки, парченца лед, облачета пара. Когато променим средата си, се променя и нашата форма.
Но независимо от формата си, независимо от това какви смятаме, че сме, в дълбоката си същност ние сме едно и също – вода.

Отнасяйте се с уважение и любов към всяка водна частица днес, независимо от нейната форма, защото ние всъщност сме едно – вода.

Помнете, че винаги онова, което правиш за друг всъщност правиш за себе си.

M.