Огледалце, огледалце…защо все още не съм здрав, богат и харесван

Good-Looking-Wall-Mirror_BonjourLife-com-1

Много съм смешен. Всеки път преди да изляза от вкъщи имам един ритуал. Оглеждам се за по няколко минути в огледалото, усмихвам се, изпъчвам гърди и си казвам наум: “Уф, че съм готин беее! Направо съм страхотен!”. Хвърлям една усмивка в стил Джеймс Бонд на онзи “плешив красавец” в огледалото и излизам.

Има обаче и случаи, макар и редки, в които поглеждам образа от огледалото и това, което виждам не ми харесва. Не че е различно от предния ден, но просто усещането не е същото.

В тези редки дни ми се случваше едно и също нещо – започвах да се дразня на другите и тяхното отношение към мен. Дразнех се, че някой не си е свършил работата, така както съм очаквал. Дразних се, че брат ми спори с мен защото иска да докаже колко е прав и можещ. Дразних се, че някой от клиентите не разбира колко ценно е това, което всъщност правех за тях. Дразних се на това, че съм раздразнен.

Един ден, четейки една от любимите ми книги, намерих отговора на въпроса “Защо се дразня по дяволите?”:

“Ако искаш нещо да спре да ти се случва, спри да го причиняваш на другите.”

Тези думи се пропиха в мен за секунди. Как бе възможно? Нима аз не си бях свършил работата така както другите са очаквали? Нима аз обичах да показвам, че съм прав, знаещ и можещ?

Не ми бе лесно да си го призная, но отговорът беше “ДА” на всеки въпрос, който си задавах. Всяко “ДА” пронизваше егото ми бавно и болезнено. Беше време да се изправя лице в лице с истината…

99.999%. Точно толкова е празното пространство в атома – частицата, която изгражда моето и твоето тяло и всички предмети и елементи в природата. 0.001% материя и 99.999% нищо. Празнота.

Празнота, която обаче крещи: Всичко, което виждаш около себе си, всичките хора, предмети, гледки, всичко това е само едно огледало на теб самия.

Реалността е огледало на твоите мисли, вярвания, намерения, отнешение, действия и какво ли още не.

Точно както когато си пред огледалото и направиш крачка напред, образа се приближава. Крачка назад, образа се отдалечава. Усмивка, образът ти се усмихва.

Толкова е просто, че всъщност много ни се иска да е по-сложно.

Промениш ли стандартите си, променят се приятелите и хората, които те заобикалят. Нова среда, нови хора, нови идеи, нов живот.

Променяш отношението си към хората, почваш да се грижиш за тях, да се интересуваш от това как да им помогнеш, променя се и тяхното отношение към теб и внезапно много хора вече ти предлагат помощ.

Променяш отношението си към парите и започваш да виждаш възможности там където другите виждат стени и прегради.

Променяш навиците си и започваш да спортуваш всеки ден, променя се тялото ти, ставаш по-енергичен, имаш повече време, ставаш изключително продуктивен.

Всеки човек който срещаме днес, всяко място на което сме, всички предмети а дори и количество пари, което имаме, са програмирани от нас самите чрез нашите мисли, думи и действия. Точно както програмиста измисля и програмира виртуалната реалност в компютърната игра и дали тя да се развива на плажа, в града или на бойното поле.

И точно като програмистта, който може във всеки момент да промени цялата игра като пренапише софтуерния код, така и ние можем да препрограмираме нашата реалност като променим нашите мисли, думи и действия.

Много е лесно да си кажем: “Еми, такава ми е съдбата. Какво да се прави. Нещо или някой ме наказва.”

Но за съжаление, такъв начин на мислене само ще продължи да ни заблуждава, че ние и образът в огледалото сме нещо независимо едно от друго. Ще ни заблуждава, че хората, които срещаме и които ни заобикалят, финансовото ни положение както и ситуациите, в които попадаме са нещо, което се случва без ние сами да сме си го избрали.

Време е да осъзнаем, че хубаво или лошо, всичко се случва защото сами сме си го избрали.

Светът е огледало и ако искаме нещо от живота, нека го дадем първо на другите, защото правейки го за тях всъщност го правим и за себе си.