ZEN

Когато те помоля да ме изслушаш и ти започнеш да ми даваш съвет, ти не правиш това, за което съм те помолил.

Когато те помоля да ме изслушаш и ти започнеш да ми казваш защо не трябва да се чувствам така, ти нараняваш чувствата ми.

Когато те помоля да ме изслушаш и ти се чувстваш задължен да направиш нещо, за да решиш проблема ми, ти ме разочароваш, макар и странно да изглежда.

Слушай! Всичко, което искам е да ме изслушаш. Не говори или прави нещо – само ме чуй. Съвета е безплатен; срещу 20 цента можеш да получиш съвет и от хороскопа във вестника.

И аз мога да го направя за себе си; Не съм безпомощен. Може би обезкуражен и нерешителен, но не безпомощен.

Когато правиш нещо за мен, което аз мога да направя и трябва да направя за себе си, ти допринасяш да порасне страхът ми и усещането ми за неспособност, несправяне.

Но, когато приемеш като прост факт, че аз чувствам, това което чувствам, без значение колко безразсъдно е, тогава мога да спра да се опитвам да те убеждавам и да започна да разбирам, какво има зад това неразумно чувство.

И когато това е ясно, отговорите са очевидни и аз не се нуждая от съвет.

Безразсъдните чувства имат смисъл когато разберем какво е зад тях.

Може би, затова молитвите вършат работа понякога, за някои хора – защото Бог е мълчалив и той не дава съвет и не се опитва да оправи нещата.

Само слуша и те оставя сам да се справиш.

Затова, моля, слушай и просто ме чуй.

И ако искаш да говориш, почакай за минутка своя ред – и аз ще те изслушам.