Как от страхливец станах щастливец

Screen Shot 2015-01-24 at 8.49.49 PM

Исках да скоча с бънджи. Мечтаех да се изправя на перваза на най-високия мост на балканския полуостров, на 130 метра височина, и да полетя. Полет, който сънувах месеци наред.

Годината бе 2004, а аз тъкмо щях да навърша 18. С нетърпение броях дните и часовете, които ме деляха да стана официално независим. Нали знаете, момента, за който всеки тинейджър мечтае.

Независимост, която аз лично чаках с невероятно нетърпение, защото дълго време таях една мечта дълбоко в себе си.

И ето, че денят настъпи. Тайфата се събра, качихме се по колите и потеглихме към мястото на скока. Докато пътувахме си мислех: “Искам да съм първия скочил от моите приятели. Първият, опитал свободата и емоцията от малката порция летене.”

Така и стана. Час по-късно вече стоях на перваза. Поех дълбоко дъх и се гмурнах с главата надолу.

Секунда по-късно екстазът е превзел страха. Адреналинът нахлува яростно в теб и те прави по-жив от всякога. 3 секунди по-късно вече се връщаш към моста. Една минута по-късно вече не си същият човек. Променен си. Почувствал си нещо различно. Нещо, което оставя отпечатък в теб за цял живот.

Няколко години по-късно височината вече не е 130, а 5500 метра.

Вече летя не 3 секунди, а цели 73 секунди. Вместо въже на краката имам раница с парашут на гърба. Летя с приятели в горящото небе над Адриатическо море. Слънчето вече залязва на земята, а ние летим към нея с над с 240 км/час. Екстазът е още по-пълен…изживяването…сякаш правиш секс с господ, но още по-добро!

Винаги, когато разказвам тези истории, хората ме гледат възхитително, след което почти винаги казват нещо от рода “Искам и аз, но ме е страх от високо.”

Поглеждам ги с разбиране и казвам “Да не мислиш, че мен не ме беше страх първия път? Разбира се, че се страхувах. Едно нещо обаче беше по-силно от страха ми – желанието.”

Всичко в този свят е изградено от любов или страх. Любов, която се изразява чрез желание.

Страх ме беше да напусна скъпоплатена си работа без сигурни доходи, но желанието за свобода и да правя това, което обичам, бе по-силно.

Страх ме бе да пиша имейли на известни хора, когато никой не беше чувал за мен, но желанието ми да им помогна да станат още по-успешни бе по-силно.

Страх ме бе да кажа, че мога нещо, което никога дотогава не бях правил, но желанието ми да израстна бързо и да се развия като личност бе по-голямо.

Страх ме бе да поискам 4 цифрена сума хонорар за два часа консултация, но уважението към себе си и труда, който пологам бяха по-силни.

Страхувах се какво ще кажат другите, когато им кажа, че предпочитам да си остана вкъщи вместо да обикаляме Софийските заведения както едно време, но сега люботва към тишината, спокойствието, хубавите книги или разходките в парка е по-голяма.

Всички се страхуваме от нещо, но страховете водят до оправдания, а оправданията до посредствен живот.

За да бъдеш щастлив и удовлетворен от живота, ти трябват топки. Топки, с които да се изправиш срещу страховете си, които са единствената преграда пред всичко, за което мечтаеш.

Да си безстрашен не значи да нямаш страхове.

Да си безстрашен значи да обичаш себе си въпреки страховете си.

Куражът е просто любов. Най-истинската любов, на която сме способни.

Любов към себе си.

Миро

П.С. Да, това съм аз.