Какво да очаквам утре?

kakvo da ochakvam utre

Наведох се да я целуна, но тя се отдръпна. Това ме обърка.

Бяхме се срещали само три пъти, но имах чувството, че я познавам цял живот. Дългите и дълбоки разговори гарнирани с много смях до сълзи, прекрасна храна и готина атмосфера ме бе бяха накарали да започна да очаквам, че хубавите моменти ще продължат.

Нима нямах основание да очаквам продължение?

Та нали до преди няколко часа тя се смееше до сълзи, гледаше ме в очите и ми разказваше за мечтите в живота си докато споделяхме храната си?

Разбира се, че нямах основание да очаквам каквото и да било, но всичко в нея ме привличаше.

Докато я слушах на съседната седалка в колата как ме отрязва с финес нещо ме накара да се загледам в дисплея на радиото. Звучеше някаква непозната песен а заглавието й бавно се показваше на екрана.

Две секунди по-късно вече имах обяснение за всичко. Нужни ми бяха само три думи за да наредя целият пъзел.

“Let her go” (“Пусни я да си отиде”)…така се казваше песента, която звучеше от радиото, точно в този момент.

За миг всичко се изясни. Очакванията ми се изпариха и нещо в мен прие момента изцяло.

Спрях я посредата на монолога и защо не иска да бъде с мен и й казах:

“Погледни дисплея на радиото. Виждаш ли…пускам те. Свободна си. Не ми дължиш обяснение.”

Не знаеше какво да каже. Очите и се отвориха широко и ме погледнаха учудено. Аз също нямах думи, но не ги и търсех. Вътрешно вече бях сигурен, че това бе знак и че точно в този момент някой или нещо, което ме гледа ми казва, че там някъде ме очаква нещо, което е по-подходящо за мен.

От този ден нататък внимавам за знаците, които ми показват дали една ситуация е за мен или не е за мен.

Уча се да слушам, да гледам и най-важното…да виждам това, което ще ми покаже кой е пътя по който трябва да поема.

Често ми е адски трудно да се откажа от очакванията си, че пътя е различен от този, който съм си представял. Онзи с розите без бодли.

Уви…оказва се обаче, че очакванията са самите бодли, които не те оставят да се радваш на момента. Колкото повече очакваш, толкова по-надълбоко се врязват в теб. Колкото по-големи, толкова повече болка.

Но знаеш ли…в един момент тази болка ти идва до гуша. Писва ти от всичките тези очаквания, че животът ще се развие по план програма, върху която ти имаш пълен контрол.

Майната му на контрола. Майната и на програмата.

Искам да живея в трепет, без да знам какво чудо ще ми донесе утрото. Искам да виждам дълбокото в плиткото, голямото в малкото, многото в малкото…красотата във всичко…

Интересува ме само днес. Само сега. Само този момент.

Сбогом очаквания…

Здравей щастие!